Wednesday, September 19, 2007
ОБЯВА:
Който иска да се сдобие с материал с различни цветове и миризми може да се свърже с членовете и да уреди условията по сделката। Цени по договаряне। За конткати skype: Jinran-666
Какво точно се случва с мозъка ти? Ефектът от употребата на екстъзи, хероин и кокаин - задълбочено изследване!
Екстaзи (MDMA)
Активна съставка: 100% кетамин. Познатите странични ефекти включват параноя, депресия, неконтролируема паника и загуба на паметта. Симптомите могат да се окажат нелечими. Затова пък една таблетка ще ти помогне да се сприятелиш с абсолютно непознати.
Въпреки че е патентовано като лекарство от фармацевтичната компания Мерк още през 1912, въздействието на екстъзи върху мозъка все още не е изследвано докрай. Независимо от начина на приемане - гълтане, пушене, смъркане или инжектиране - MDMA [3,4-метилендиоксиметамфетамин] въздейства върху два от основните невротрансмитери - серотонин и допамин. Серотонинът се отделя по естествен път, предизвиквайки чувство за удоволствие и щастие (когато си влюбен например, мозъкът произвежда големи количества серотонин), а действието на допамина подтиска болката. И двете химически вещества играят основна роля в регулирането на телесната температура. Балансът й се нарушава от MDMA, което кара невротрансмитерите да пренебрегнат факта, че тялото се затопля над допустимото, тъй като блокира предаването на съобщенията за дискомфорт. Оттук идва големият брой жертви на високата телесна температура и обезводняването, свързвани с употребата на екстъзи.
Психоактивните ефекти на екстъзи са не по-малко радикални: променено усещане за време, потискане на чувството за страх и непреодолим стремеж към общуване. Последното отчасти се дължи на премахването на комплексите и страховете, които обикновено определят поведението ни. Макар и с по-голяма интензивност, тези ефекти са подобни на предизвикваните от Прозак - лекарството, предписано за пръв път през 1989 във Великобритания, което днес се приема от 19.000.000 потребители в цял свят. Прозак, също като екстъзи, променя начина, по който мозъкът употребява серотонина, но все още няма свидетелства за странични ефекти.
Екстъзи заема уникално място сред "освежителните" наркотици по ред причини - не на последно място защото предизвиква усещане за съпричастие с ближния и пълно отъждествяване с емоциите му, откъдето идва и социалното начало на "екстъзи- общуването". Въпреки това огромен брой от статиите, посветени на екстъзи - както в масмедиите, така и в медицинските списания, се концентрират върху неговата токсичност. Най-сериозните реакции включват хипертермия [треска, предизвикана от ненормално висока телесна температура], гърчове, съсирване на кръвта в сърдечно-съдовата система и сериозни дисфункции на бъбреците - повечето от които завършват със смърт. Други смъртни случаи са причинени от факта, че потребителите са изпили ненормално големи количества вода, за да се предпазят от свръхзагряване. Покачването на процента на водата в телесните течности предизвиква разширяване на мозъчните тъкани и притискане на мозъчната кора в черепа, което води до необратими увреждания в онези части на мозъка, които регулират сърдечния ритъм и дишането, а оттам - до спиране на сърцето или дейността на белите дробове.
Подобни крайни последици са сравнително редки, но за съжаление са непредвидими. Влиянието на екстъзи зависи от редица фактори - дозата MDMA [през 1988 една таблетка съдържа средно 100 мг MDMA, днес цифрата е по-скоро 70]; физиологичното състояние на потребителя; околната среда по време на въздействието на наркотика; предшестващата употреба на екстъзи. Еднственото, което ни спира да сравним екстъзи с руската рулетка е фактът, че в револвера му има не шест, а около два милиона места за патрони.
Въпреки разпространяваните слухове, че в таблетките има какво ли не - от отрова за плъхове до стрити на прах тухли, огромната част от тях съдържат смес от амфетамини, халюциногени и MDMA (или негови заместители като MDA или MDEA). Въпреки шестте регистрирани в Англия случая на бъбречна криза, защото в клуба им продали текстилна боя вместо екстъзи, смъртните случаи вследствие на токсични съставки са изненадващо редки. Много по-чести са реакциите срещу самото MDMA.
В интерес на истината, броят на смъртните случаи, директно свързани с екстъзи, е много малък на фона на огромния брой потребители. Според изследванията на медицински организации до 1996 във Великобритания са регистрирани 42 смъртни случая на приблизително 1.000.000 потребители. Оттук идва популярната ърбън-максима, че да вземаш екстъзи е по-безопасно от това да ходиш за риба или да яздиш кон. Въпреки че вероятността за сериозни реакции е статистически неизчислима, ниската смъртност определно насърчава хората, започвали да вземат екстъзи. Не по-малко сериозни са последствията от редовното приемане на екстъзи. Пристрастените към него започват да страдат от чувство на объркване, тревога, депресия, дезориентация, хронично безсъние, загуба на мисълта, пристъпи на безпричинна паника, параноя и различни психози. При някои тези симптоми остават и след отказването.
В Сборника по клинична психофармакология от 1991 са описани два типични случая. В първия след редовно приемане на екстъзи пациентката става толкова инертна, че не е в състояние да излиза от къщи. След това развива илюзия, че "някой впомпва нещо в кръвта й" и хроничното й безпокойство прераства в пристъпи на паника, по време на които тя не в състояние да стои сама и се премества да спи в едно легло с майка си. След 5 седмици симптомите намаляват, но самият спомен за въздействието на MDMA или случайното минаване край мястото, където е поет наркотикът, предизвикват нови пристъпи на паника.
Вторият случай е на мъж, който развива халюцинации - "движех се със скоростта на светлината" - и краткосрочната или дългосрочна загуба на паметта. Преди да се подложи на психиатрично лечение, той забравя името на майка си и страда от параноичната идея, че някакъв непознат на улицата му е брат.
Такива симптоми - подобни на леките форми на депресия, които "съботно-неделните потребители" усещат към средата на седмицата - се причиняват от острата липса на серотонин. При нормални условия серотонинът се възстановява от мозъчните клетки. Но тъй като естественият процес на стареене ги уврежда, бидейки единствените клетки в тялото, които губят способността си да се възпроизвеждат, с намаляването им намалява и производството на серотонин. Експериментите с маймуни показват, че увреждане на мозъка може да се получи както при една силна доза [20 мг] MDMA, така и след няколко по-слаби, сравними с концентрацията на уличните таблетки екстъзи [4-5 мг]. Логичното заключение е, че и при хората необратимо мозъчно увреждане може да настъпи още след четвъртата таблетка.
"Ако като млад избиваш мозъчни клетки, по-късно вероятността да имаш проблеми с общуването, емоционалното равновесие и паметта е много голяма", казва доктор Адам Уинсток от Националния Център за Борба с Пристрастяванията в Лондон. "Но да питаш колко екстъзи трябва да съм взел, за да попадна в тази категория, е все едно да питаш още колко вода мога да сипя във ваната, без да прелее. Зависи докъде ти е водата в момента и дали си слаб или дебел. Не знам. Човек не знае колко може да носи. И за съжаление това става ясно много по-късно. Важното е, че в клиниката ми идват все повече хора с психиатрични отклонения, свързани с употребата на екстъзи."
Засега няма конкретни доказателства, че постоянните потребители на екстъзи получават мозъчни увреждания, но изследванията върху животни не са особено оптимистични. Изследвайки влиянието на никотина върху животни например, учените доказаха връзката му с рака десетилетия преди тази връзка да е установена и у хората.
"Това е само една от гледните точки", признава директорът на Националния център по наркомания в Лондон, "но ако приемем, че развитието на психиатрични заболявания е резултат от промяна на дейността на мозъка поради умирането на клетки с възрастта, то логично е, че ако ги повреждаме насила, ще се сблъскаме с психиатричен проблем много по-рано."
В момента, когато четете това, тече най-големият експеримент за изследване влиянието на екстъзи. Той се провежда от милиони хора, които не спират да изпробват наркотика върху себе си.
Хероин
Активни съставки: 20% хероинов хидрохлорид; 20% моноацетилов морфин; 35% тебаин; 15% папаверин; 10% носкапин. Хероинът е силно пристрастяващ и има най-жестоките абстинентни симптоми от всички наркотици. Бъроуз обаче се е помпал здраво цял живот, а доживя до 83.
"Чудесните" качества, приписвани на хероина след разработването му като болкоуспокояващо средство през 19 век, впечатлили медиците дотолкова, че името му е взето от немската дума за "героичен". Произведен чрез смесване на обикновен морфин с оцетна киселина, за да се получи хероинов хидрохлорид, в най-чистата си форма хероинът е бял прах, известен във фармацевтиката като диацетилморфин или диаморфин. В зависимост от начина на производство и съставките, добавени от уличните дилъри, той може да бъде мръснобял, розов, кафяв или сив. Може да се гълта [с почти нулев ефект, тъй като по-голямата част от наркотика се унищожава в стомаха], смърка, пуши или инжектира.
Трите ключови компонента на дрогирането с хероин са пристъпът на удоволствие, физическото отпускане и общият болкоуспокояващ ефект. Сега със сигурност се знае, че хероинът е депресант, атакуващ централната нервна система, но въздействието му остава неизяснено чак до 1975, когато изследванията установяват, че определени протеини, произвеждани от тялото като реакция срещу болката, имат сходна химическа структура със синтетичните опиати. Те действат като кратко-мандатни химически посланици до мозъка, като променят влиянието на серотонина, допамина и норадреналина - болкоуспокояващите и предизвикващи удоволствие невротрансмитери, наречени общо ендорфини.
Хероинът успешно имитира действието на тези протеинови "опиати", но с по-силен ефект, като предизвиква прилив на ендорфини. При инжектирането (и почти толкова бързо при пушенето) незабавно те облива вълна от силно удоволствие, най-често сравнявана със сексуален оргазъм, която постепенно затихва и преминава в приятно отпускане, сънливост, чувство за защитеност и топлина, в което няма място страхове и тревоги. Главата се отпуска, а очите се изцъклят или затварят. Тялото е тежко и топло, съзнанието се изпълва с оптимистични, уверени мисли и остава активно, освен ако не колабирате в следствие от свръхдоза.
При хора, които се друсат за пръв път, често се получава замайване и повръщане, поради най-обикновена непривикналост със силните физически усещания. Всъщност, пълният ефект на хероина се усеща едва когато потребителят развие поносимост към ранните странични ефекти. Опиатите като цяло упражняват потискащо въздействие върху мозъка и нервната система, притъпяват усещането за болка и страх, забавят дишането и намаляват телесната температура. Целият ритъм на организма се забавя и влиза в състояние, подобно на краткотраен "зимен сън".
Въпреки болкоуспокояващите си свойства, хероинът не спира напълно усещането за болка. Наркотикът по-скоро намалява тревогите, предизвиквани от болката, като предлага кратки периоди на безстрашие. Именно това психологическо състояние обяснява пристрастяването към него. Ти привикваш към хероина, защото ти харесва начинът, по който те кара да се чувстваш. Отказването от наркотика не е свързано толкова с присъщите му качества, колкото с мисълта на потребителя, че отново ще трябва да се изправи срещу реалността.
Друг проблем, свързан с хероина, е бързото увеличаване на поносимостта, което води до увеличаване на дозата в търсене на усещане, подобно на "първия път". Продължителното бомбардиране на зоните с ендорфинови рецептори в мозъка увеличава броя на рецепторни краища в тях. Така дозата, необходима, за да се получи същия ефект, става все по-голяма. Идеята, че човек се "зарибява" от хероина след първата употреба, е погрешна. Но първият път може да ти се стори толкова фантастичен, че да искаш да опиташ още веднъж.
Симптомите на отказването са митологизирани в хероиновата култура като върховния ужас, който следва върховното удоволствие. Като такъв той е бариера за онези, които мислят да се потопят в тайните на хероина, и мощно оправдание за потребителите, които не намират сили да спрат. Симптомите на абстиненцията се проявяват, защото клетките в тялото стават свръхчувствителни към болкоуспокояващия ефект на наркотика и намаляват естественото производство на болкоуспокояващи субстанции. Когато потребителите спрат хероина, те вече нямат естествен съпротивителен механизъм срещу болката.
Симптомите на абстиненцията у пристрастения обикновено се проявяват 8 часа след последната доза - първите сигнали са чувството за тревога, безпокойство и силното желание за нова доза. Следва потене, обилно отделяне на секрети от очите и носа, стомашни болки, вълни на гадене, треперене, силна болка в костите, гръбначния стълб и мускулите, безпричинен ужас и бъзсъние. Кожата побледнява и става лепкава, настръхва [откъдето идва изразът cold turkey - студена пуйка], а тялото изпада в спазми, от които краката се гърчат и ритат конвулсивно. В отделни случаи пациентът не знае къде се намира, не разпознава близките си и има халюцинации. Въпреки че са крайно неприятни, тези симптоми сами по себе си не са опасни и продължават с голяма сила едва два-три дни, за да изчезнат почти напълно в рамките на две седмици. Сред експертите по пристрастяването е известно, че симптомите на отказване при хероина са по-слаби от тези на алкохола. Хората не умират от отказване на хероина. Хероинът може да се приема в големи количества. Регистриран е случай с канадец, приемал венозно хероин цели 40 години с поносимост, довела до дневни дози от 900 мг [ефективната доза за пръв опит е в областта на 5-10 мг]. В някои части на Пакистан са типични дневни дози, по-високи от 4000 мг, а се срещат и пристрастени към дози от 10 000 мг. Има документиран случай на пакистанец, който е изпушил 16 грама хероин за един ден. В такъв смисъл самият наркотик не представлява проблем. Хероинът като субстанция е по-безопасен от алкохола. Един от малкото противопоказни ефекти на пристрастяването към хероин и опиати [освен запека] е потискането на сексуалните желания и възможности. Опасностите от пристрастяването към хероина се дължат в много по-голяма степен на психологията на редовните потребители и начините, по които се приема, отколкото на самия наркотик.
Репутацията на хероина като наркотик-убиец съществува по много причини, като най-значимо е отношението между ефективната доза [тази, която предизвиква нужния силен ефект] и смъртоносната доза. Въпреки че различните хора се нуждаят от различни количества, в общия случай количеството, от което се нуждаеш, за да постигнеш какъвто и да било ефект, не е чак толков далеч от количеството, което ще те убие. При свръхдоза потребителят просто преминава от доволно състояние на сънливост към кома, при която кръвното налягане пада толкова, че жизненоважните органи получават недостиг на кислород и дишането блокира. Отпускаш се до смърт.
Венозното използване носи и риск от подлагане на смъртоносни зарази като септикемия, хепатит и HIV. В повечето клиники за наркомани процентът на болните от хепатит С е около 70%. Хепатит С води до цироза и рак на черния дроб и засега е нелечим. Освен това нивото на чистота в опиатите, продавани на улицата, остава неясно. В средата на 90-те шестима наркомани от Бристъл загинаха след употреба на хероин с 20% примеси. Обикновено чистият хероин се смесва с евтини субстанции за увеличаване на печалбата. Някои са относително безвредни - глюкоза, лактоза и обикновена захар. Други са потенциално смъртоносни - талк, прах за пране, барбитурати и дори стрихнин.
Употребата на каквито и да било опиати без развиване на пристрастеност е невъзможна. Някои потребители получават неистово желание за доза дори при вида на обикновена чаена лъжичка. Обичайната терапевтична практика включва преместване в нова среда, различна от тази, в която е придобит навикът. Бостън, например, е пълен с бивши хероинови наркомани, които са избягали от Ню Йорк, от безбройните си познати и каналите за снабдяване там. Дори при това положение немалък брой потребители никога не стават завършени наркомани. За тях се знае малко, защото нямат връзки с обичайните дилърски вериги, но проучванията показват, че голям брой хора са използвали хероин поне веднъж, без да се пристрастят.
В хероиновия фолклор остава жив митът, че убиват единствено "лошите" улични наркотици, а "добрият", фармакологично чист хероин предлага възможността за здраве и дълголетие - любимо твърдение на дългогодишния потребител Уилям Бъроуз, който дава за пример собствения си живот. По принцип поддържането на стабилен навик с постоянно ниво на дозата е възможно, но с хероина винаги е налице изкушението да я увеличиш, за да усилиш ефекта. В началото на употребата има кратък период, през който хероинът предизвиква удоволствие без странични ефекти - после просто трябва да го вземеш, "за да се оправиш" - да премахнеш отрицателните усещания от абстиненцията, треперенето, потенето и безпокойството. Периодът, когато можеш да се насладиш на удоволствието е сравнително кратък. За да поддържаш приятното усещане, ти трябват все по-големи дози. Точно там започват истинските проблеми.
Кокаин
Активни съставки: 40% кокаинов хидрохлорид; 60% кофеин. Коката води до сърдечни проблеми, депресия и пристъпи на безпричинно безпокойство. Химикалите, добавяни от уличните дилъри, могат да причинят дори Паркинсонова болест. Но смъркането на кокаин те кара да се чувстваш бог. Понякога за цели 20 минути.
За разлика от хероина, кокаинът не се смята за физически пристрастяващ наркотик. Но лабораторни маймуни и плъхове, приучени да натискат бутон, за да поемат кокаин, го правят до 300 пъти, за да получат една-единствена доза. Ако им се предостави неограничен достъп до наркотика, те продължават да се дрогират, докато умрат от изтощение или сърдечен пристъп. Това е така, защото приемането на кокаин не е придружено от странични ефекти, които да разсейват удоволствието. Потенциалът за привикване към повечето останали наркотици, използвани от хората - кофеин, алкохол, никотин или марихуана - сериозно се ограничава от неприятните странични ефекти при по-висока доза.
Ключът към импулса да посегнеш към копчето лежи в центъра на мозъка, в системата за създаване на удоволствие. При хората, както при животните, кокаинът залива този център с невротрансмитера допамин, нормално свързан с приятни усещания като задоволяване на глада, жаждата или секса. При нормални обстоятелства невротрансмитерите от рода на допамина се отделят от активните мозъчни клетки, които след това ги абсорбират обратно. Кокаинът блокира този процес, като принуждава нервите да стрелят неуморно, докато изразходват наличните припаси химия. Именно тази прекалена стимулация на центъра на удоволствието предизвиква кокаиновото надрусване.
В резултат от това сетивно пренатоварване споменът за приемането на кокаин бързо се свързва с приятните усещания от употребата му. Кокаинът постепенно се превръща в химическия фаворит за стимулация на центъра на удоволствието, дори само защото дава най-много с най-малко усилия. Дори хората, които специалистите в клиниките наричат "социо-рекреативни интраназални потребители" - хората, които смъркат по една-две магистралки през уикенда - започват безпричинно да надушват кокаин и изпитват прилив на топли чувства при вида на навита банкнота.
Въпреки тези привидно драматични ефекти, вероятността потребител на кока да усети истинското надрусване от чистия наркотик е минимална. Повечето улична кока е продукт на продължителна обработка, в която сушените листа на коката се топят в керосинов разтвор, алкални основи, калиев перманганат и сярна киселина. Получената паста се смесва със солна киселина, за да се получат познатите бели кристалчета на кокаиновия хидрохлорид.
Като се има предвид, че производството на кокаин не е индустрия със строги правила за контрол върху качеството и безопасността, никой от тези химикали не се отстранява от белия прах, продаван като кока. Още по-зле, дилърите неизбежно го смесват с най-различни други съставки, за да увеличат обема. Уличната кока може да съдържа манганов карбонат, причиняващ Паркинсонова болест; кокаиноподобни съединения от рода на лидокаин [местна упойка] и ефедрин; декстроза, глюкоза, талк и сода каустик.
И в двата случая едва малка част от активния кокаин достига мозъка на потребителя. Когато се смърка, кокаинът свива кръвоносните съдове в ноздрите и ограничава достигащото до кръвообращението количество до 20-30% от общата концентрация. Останалото остава в носа ти. Основното предимство на смъркането е в това, че надрусването идва след 5 минути - над 10 пъти по-бързо, отколкото при мазане на венците - въпреки че нивото му в кръвта се увеличава максимално едва след 20 минути и изчезва в рамките на час. Ако чист разтвор се инжектира директно в кръвоносната система, усещането е доста по-силно, но ефектът отново трае по-малко от половин час.
Независимо дали се смърка, инжектира или гълта - последният метод вероятно е най-малко ефективен, защото кокаинът бързо се абсорбира и разгражда в черния дроб - коката бързо повишава нивата на адреналин [който пък повишава кръвното налягане и сърдечния ритъм], ацетилхлорин [който причинява мускулно треперене] и серотонин [който предизвиква усещане за удоволствие и спокойствие]. Точно тази комбинация от балансирано задоволство и физическа възбуда води до усещането за приповдигната самоувереност, свързвано с коката.
Ако се приема заедно с алкохол, кокаинът преминава през допълнителни биохимични реакции и се свързва с него в кръвта, образувайки кокаетилен. Кокаетиленът не само има пристрастяващо свойство - което обяснява защо потребителите на кока често усещат желание за магистралка след няколко питиета - но е и много по-вреден за мозъка както от коката, така и от алкохола, взети поотделно.
Очевидно, предвид тези екстремни реакции, кокаиновото надрусване може да има сериозни странични ефекти - с възможна дехидратация, психози, конвулсии и психически срив. Психозите обикновено са краткотрайни, но неприятни, и включват хиперактивност, илюзии [като прословутия сърбеж], агресивност и халюцинации, включително "снежна слепота" [визуална халюцинация, при която светлините са прекомерно ярки или пред очите плуват ярки петна].
"Сривът" е остра реакция след надрусването, която се отличава с раздразнителност, силен глад, изтощение и депресия, често придружени от мисълта за самоубийство. Американски лекари са наблюдавали сериозни сривове у хора, употребявали кока едва от седмица, но повечето експерти свързват този синдром с дългосрочни потребители, чийто мозък се е адаптирал към големи дози кокаин. Когато наркотикът изчезне от обмяната на веществата, мозъкът остава затрупан с цяла група неприятни химикали от рода на мелатонина [невротрансмитер, потискащ отделянето на адреналин], които организмът произвежда, за да компенсира ефектите от самия кокаин.
Проблемът при анализирането на тези ефекти е да се определи какво точно означава "дългосрочна употреба". Някои потребители показват синдроми на дългосрочна пристрастеност едва след 6 месеца. Други не достигат същата фаза дори за 6 години. Аналогично, някои потребители могат да смъркат по 10 грама на ден, а за други тази доза би била смъртоносна. Физическите ефекти от коката се установяват по-трудно, но могат да бъдат изключително сериозни - особено при онези, които смъркат. Увреждането на кръвоносните съдове води до отваряне на дупки в тъканите на носа, каквито могат да се получат още при първа употреба. Дълготрайната пристрастеност към коката причинява и сърдечни проблеми, тъй като свойството й да свива кръвоносните съдове намалява кръвоснабдяването на сърцето, като едновременно с това увеличава нивото на адреналина и налага по-бърз сърдечен ритъм. В САЩ 40% от хоспитализираните пациенти на възраст 45-55 години, болни от ангина пекторис [болест на сърцето, характеризирана от силна болка в областта на гръдната кост] се оказват пристрастени към кокаина.
Дори при това положение смъртните случаи, директно предизвикани от употреба на кокаин, са сравнително редки. Повечето от тях са резултат на вторични ефекти от рода на сърдечни кризи или мозъчни увреждания. Свръхдозата кокаин с летален изход зависи от здравословното състояние на потребителя, ръста, теглото, възрастта, пола, съдържанието на стомаха, употребата на други наркотици или алкохол и обстановката, в която е приет наркотикът. При все това е технически възможно - макар и статистически невероятно - човек, който опитва кока за пръв път, да предозира само от една магистралка.
Най-големият проблем на случайните потребители е възможността за развиване на постоянна психоза. В повечето случаи физическото състояние, в което влиза тялото след намаляването на нивото на кокаин в кръвта, е познато като кокаинова дисфория. Всички потребители изпитват комбинация от безпокойство, тъга, апатия, анорексия, безсъние и увеличена агресивност. Всички тези симптоми характеризират и клиничната депресия. Постоянен ефект от дългосрочното стимулиране на мозъка с кокаин е загубата на допамин. Като не позволяват на мозъчните клетки да възстановяват отделените невротрансмитери, наркотиците от рода на коката, амфетамините и екстъзи приближават момента, в който мозъкът ще похарчи целия си запас от тези химикали. Това на свой ред довежда до дълготрайна депресия, резки промени в настроението и опасност от Паркинсонова болест - състояние, предизвикано от загубата на допаминови неврони. Между коката и Паркинсоновата болест все още не е установена директна връзка, но постоянните потребители могат да развият увреждания, подобни на тези на болните - лицеви тикове, крачене насам-натам и неконтролируемо поклащане на главата.
Въпреки сериозността на тези трайни увреждания, най-голямата тревога за сериозно пристрастените не е Паркинсонът, постоянната психоза или острата депресия, а тази да им свърши коката.
"Ако се озова в стая, пълна с кока", твърди един хоспитализиран наркоман, "ще я изсмъркам до последната прашинка. И ще искам още."
Активна съставка: 100% кетамин. Познатите странични ефекти включват параноя, депресия, неконтролируема паника и загуба на паметта. Симптомите могат да се окажат нелечими. Затова пък една таблетка ще ти помогне да се сприятелиш с абсолютно непознати.
Въпреки че е патентовано като лекарство от фармацевтичната компания Мерк още през 1912, въздействието на екстъзи върху мозъка все още не е изследвано докрай. Независимо от начина на приемане - гълтане, пушене, смъркане или инжектиране - MDMA [3,4-метилендиоксиметамфетамин] въздейства върху два от основните невротрансмитери - серотонин и допамин. Серотонинът се отделя по естествен път, предизвиквайки чувство за удоволствие и щастие (когато си влюбен например, мозъкът произвежда големи количества серотонин), а действието на допамина подтиска болката. И двете химически вещества играят основна роля в регулирането на телесната температура. Балансът й се нарушава от MDMA, което кара невротрансмитерите да пренебрегнат факта, че тялото се затопля над допустимото, тъй като блокира предаването на съобщенията за дискомфорт. Оттук идва големият брой жертви на високата телесна температура и обезводняването, свързвани с употребата на екстъзи.
Психоактивните ефекти на екстъзи са не по-малко радикални: променено усещане за време, потискане на чувството за страх и непреодолим стремеж към общуване. Последното отчасти се дължи на премахването на комплексите и страховете, които обикновено определят поведението ни. Макар и с по-голяма интензивност, тези ефекти са подобни на предизвикваните от Прозак - лекарството, предписано за пръв път през 1989 във Великобритания, което днес се приема от 19.000.000 потребители в цял свят. Прозак, също като екстъзи, променя начина, по който мозъкът употребява серотонина, но все още няма свидетелства за странични ефекти.
Екстъзи заема уникално място сред "освежителните" наркотици по ред причини - не на последно място защото предизвиква усещане за съпричастие с ближния и пълно отъждествяване с емоциите му, откъдето идва и социалното начало на "екстъзи- общуването". Въпреки това огромен брой от статиите, посветени на екстъзи - както в масмедиите, така и в медицинските списания, се концентрират върху неговата токсичност. Най-сериозните реакции включват хипертермия [треска, предизвикана от ненормално висока телесна температура], гърчове, съсирване на кръвта в сърдечно-съдовата система и сериозни дисфункции на бъбреците - повечето от които завършват със смърт. Други смъртни случаи са причинени от факта, че потребителите са изпили ненормално големи количества вода, за да се предпазят от свръхзагряване. Покачването на процента на водата в телесните течности предизвиква разширяване на мозъчните тъкани и притискане на мозъчната кора в черепа, което води до необратими увреждания в онези части на мозъка, които регулират сърдечния ритъм и дишането, а оттам - до спиране на сърцето или дейността на белите дробове.
Подобни крайни последици са сравнително редки, но за съжаление са непредвидими. Влиянието на екстъзи зависи от редица фактори - дозата MDMA [през 1988 една таблетка съдържа средно 100 мг MDMA, днес цифрата е по-скоро 70]; физиологичното състояние на потребителя; околната среда по време на въздействието на наркотика; предшестващата употреба на екстъзи. Еднственото, което ни спира да сравним екстъзи с руската рулетка е фактът, че в револвера му има не шест, а около два милиона места за патрони.
Въпреки разпространяваните слухове, че в таблетките има какво ли не - от отрова за плъхове до стрити на прах тухли, огромната част от тях съдържат смес от амфетамини, халюциногени и MDMA (или негови заместители като MDA или MDEA). Въпреки шестте регистрирани в Англия случая на бъбречна криза, защото в клуба им продали текстилна боя вместо екстъзи, смъртните случаи вследствие на токсични съставки са изненадващо редки. Много по-чести са реакциите срещу самото MDMA.
В интерес на истината, броят на смъртните случаи, директно свързани с екстъзи, е много малък на фона на огромния брой потребители. Според изследванията на медицински организации до 1996 във Великобритания са регистрирани 42 смъртни случая на приблизително 1.000.000 потребители. Оттук идва популярната ърбън-максима, че да вземаш екстъзи е по-безопасно от това да ходиш за риба или да яздиш кон. Въпреки че вероятността за сериозни реакции е статистически неизчислима, ниската смъртност определно насърчава хората, започвали да вземат екстъзи. Не по-малко сериозни са последствията от редовното приемане на екстъзи. Пристрастените към него започват да страдат от чувство на объркване, тревога, депресия, дезориентация, хронично безсъние, загуба на мисълта, пристъпи на безпричинна паника, параноя и различни психози. При някои тези симптоми остават и след отказването.
В Сборника по клинична психофармакология от 1991 са описани два типични случая. В първия след редовно приемане на екстъзи пациентката става толкова инертна, че не е в състояние да излиза от къщи. След това развива илюзия, че "някой впомпва нещо в кръвта й" и хроничното й безпокойство прераства в пристъпи на паника, по време на които тя не в състояние да стои сама и се премества да спи в едно легло с майка си. След 5 седмици симптомите намаляват, но самият спомен за въздействието на MDMA или случайното минаване край мястото, където е поет наркотикът, предизвикват нови пристъпи на паника.
Вторият случай е на мъж, който развива халюцинации - "движех се със скоростта на светлината" - и краткосрочната или дългосрочна загуба на паметта. Преди да се подложи на психиатрично лечение, той забравя името на майка си и страда от параноичната идея, че някакъв непознат на улицата му е брат.
Такива симптоми - подобни на леките форми на депресия, които "съботно-неделните потребители" усещат към средата на седмицата - се причиняват от острата липса на серотонин. При нормални условия серотонинът се възстановява от мозъчните клетки. Но тъй като естественият процес на стареене ги уврежда, бидейки единствените клетки в тялото, които губят способността си да се възпроизвеждат, с намаляването им намалява и производството на серотонин. Експериментите с маймуни показват, че увреждане на мозъка може да се получи както при една силна доза [20 мг] MDMA, така и след няколко по-слаби, сравними с концентрацията на уличните таблетки екстъзи [4-5 мг]. Логичното заключение е, че и при хората необратимо мозъчно увреждане може да настъпи още след четвъртата таблетка.
"Ако като млад избиваш мозъчни клетки, по-късно вероятността да имаш проблеми с общуването, емоционалното равновесие и паметта е много голяма", казва доктор Адам Уинсток от Националния Център за Борба с Пристрастяванията в Лондон. "Но да питаш колко екстъзи трябва да съм взел, за да попадна в тази категория, е все едно да питаш още колко вода мога да сипя във ваната, без да прелее. Зависи докъде ти е водата в момента и дали си слаб или дебел. Не знам. Човек не знае колко може да носи. И за съжаление това става ясно много по-късно. Важното е, че в клиниката ми идват все повече хора с психиатрични отклонения, свързани с употребата на екстъзи."
Засега няма конкретни доказателства, че постоянните потребители на екстъзи получават мозъчни увреждания, но изследванията върху животни не са особено оптимистични. Изследвайки влиянието на никотина върху животни например, учените доказаха връзката му с рака десетилетия преди тази връзка да е установена и у хората.
"Това е само една от гледните точки", признава директорът на Националния център по наркомания в Лондон, "но ако приемем, че развитието на психиатрични заболявания е резултат от промяна на дейността на мозъка поради умирането на клетки с възрастта, то логично е, че ако ги повреждаме насила, ще се сблъскаме с психиатричен проблем много по-рано."
В момента, когато четете това, тече най-големият експеримент за изследване влиянието на екстъзи. Той се провежда от милиони хора, които не спират да изпробват наркотика върху себе си.
Хероин
Активни съставки: 20% хероинов хидрохлорид; 20% моноацетилов морфин; 35% тебаин; 15% папаверин; 10% носкапин. Хероинът е силно пристрастяващ и има най-жестоките абстинентни симптоми от всички наркотици. Бъроуз обаче се е помпал здраво цял живот, а доживя до 83.
"Чудесните" качества, приписвани на хероина след разработването му като болкоуспокояващо средство през 19 век, впечатлили медиците дотолкова, че името му е взето от немската дума за "героичен". Произведен чрез смесване на обикновен морфин с оцетна киселина, за да се получи хероинов хидрохлорид, в най-чистата си форма хероинът е бял прах, известен във фармацевтиката като диацетилморфин или диаморфин. В зависимост от начина на производство и съставките, добавени от уличните дилъри, той може да бъде мръснобял, розов, кафяв или сив. Може да се гълта [с почти нулев ефект, тъй като по-голямата част от наркотика се унищожава в стомаха], смърка, пуши или инжектира.
Трите ключови компонента на дрогирането с хероин са пристъпът на удоволствие, физическото отпускане и общият болкоуспокояващ ефект. Сега със сигурност се знае, че хероинът е депресант, атакуващ централната нервна система, но въздействието му остава неизяснено чак до 1975, когато изследванията установяват, че определени протеини, произвеждани от тялото като реакция срещу болката, имат сходна химическа структура със синтетичните опиати. Те действат като кратко-мандатни химически посланици до мозъка, като променят влиянието на серотонина, допамина и норадреналина - болкоуспокояващите и предизвикващи удоволствие невротрансмитери, наречени общо ендорфини.
Хероинът успешно имитира действието на тези протеинови "опиати", но с по-силен ефект, като предизвиква прилив на ендорфини. При инжектирането (и почти толкова бързо при пушенето) незабавно те облива вълна от силно удоволствие, най-често сравнявана със сексуален оргазъм, която постепенно затихва и преминава в приятно отпускане, сънливост, чувство за защитеност и топлина, в което няма място страхове и тревоги. Главата се отпуска, а очите се изцъклят или затварят. Тялото е тежко и топло, съзнанието се изпълва с оптимистични, уверени мисли и остава активно, освен ако не колабирате в следствие от свръхдоза.
При хора, които се друсат за пръв път, често се получава замайване и повръщане, поради най-обикновена непривикналост със силните физически усещания. Всъщност, пълният ефект на хероина се усеща едва когато потребителят развие поносимост към ранните странични ефекти. Опиатите като цяло упражняват потискащо въздействие върху мозъка и нервната система, притъпяват усещането за болка и страх, забавят дишането и намаляват телесната температура. Целият ритъм на организма се забавя и влиза в състояние, подобно на краткотраен "зимен сън".
Въпреки болкоуспокояващите си свойства, хероинът не спира напълно усещането за болка. Наркотикът по-скоро намалява тревогите, предизвиквани от болката, като предлага кратки периоди на безстрашие. Именно това психологическо състояние обяснява пристрастяването към него. Ти привикваш към хероина, защото ти харесва начинът, по който те кара да се чувстваш. Отказването от наркотика не е свързано толкова с присъщите му качества, колкото с мисълта на потребителя, че отново ще трябва да се изправи срещу реалността.
Друг проблем, свързан с хероина, е бързото увеличаване на поносимостта, което води до увеличаване на дозата в търсене на усещане, подобно на "първия път". Продължителното бомбардиране на зоните с ендорфинови рецептори в мозъка увеличава броя на рецепторни краища в тях. Така дозата, необходима, за да се получи същия ефект, става все по-голяма. Идеята, че човек се "зарибява" от хероина след първата употреба, е погрешна. Но първият път може да ти се стори толкова фантастичен, че да искаш да опиташ още веднъж.
Симптомите на отказването са митологизирани в хероиновата култура като върховния ужас, който следва върховното удоволствие. Като такъв той е бариера за онези, които мислят да се потопят в тайните на хероина, и мощно оправдание за потребителите, които не намират сили да спрат. Симптомите на абстиненцията се проявяват, защото клетките в тялото стават свръхчувствителни към болкоуспокояващия ефект на наркотика и намаляват естественото производство на болкоуспокояващи субстанции. Когато потребителите спрат хероина, те вече нямат естествен съпротивителен механизъм срещу болката.
Симптомите на абстиненцията у пристрастения обикновено се проявяват 8 часа след последната доза - първите сигнали са чувството за тревога, безпокойство и силното желание за нова доза. Следва потене, обилно отделяне на секрети от очите и носа, стомашни болки, вълни на гадене, треперене, силна болка в костите, гръбначния стълб и мускулите, безпричинен ужас и бъзсъние. Кожата побледнява и става лепкава, настръхва [откъдето идва изразът cold turkey - студена пуйка], а тялото изпада в спазми, от които краката се гърчат и ритат конвулсивно. В отделни случаи пациентът не знае къде се намира, не разпознава близките си и има халюцинации. Въпреки че са крайно неприятни, тези симптоми сами по себе си не са опасни и продължават с голяма сила едва два-три дни, за да изчезнат почти напълно в рамките на две седмици. Сред експертите по пристрастяването е известно, че симптомите на отказване при хероина са по-слаби от тези на алкохола. Хората не умират от отказване на хероина. Хероинът може да се приема в големи количества. Регистриран е случай с канадец, приемал венозно хероин цели 40 години с поносимост, довела до дневни дози от 900 мг [ефективната доза за пръв опит е в областта на 5-10 мг]. В някои части на Пакистан са типични дневни дози, по-високи от 4000 мг, а се срещат и пристрастени към дози от 10 000 мг. Има документиран случай на пакистанец, който е изпушил 16 грама хероин за един ден. В такъв смисъл самият наркотик не представлява проблем. Хероинът като субстанция е по-безопасен от алкохола. Един от малкото противопоказни ефекти на пристрастяването към хероин и опиати [освен запека] е потискането на сексуалните желания и възможности. Опасностите от пристрастяването към хероина се дължат в много по-голяма степен на психологията на редовните потребители и начините, по които се приема, отколкото на самия наркотик.
Репутацията на хероина като наркотик-убиец съществува по много причини, като най-значимо е отношението между ефективната доза [тази, която предизвиква нужния силен ефект] и смъртоносната доза. Въпреки че различните хора се нуждаят от различни количества, в общия случай количеството, от което се нуждаеш, за да постигнеш какъвто и да било ефект, не е чак толков далеч от количеството, което ще те убие. При свръхдоза потребителят просто преминава от доволно състояние на сънливост към кома, при която кръвното налягане пада толкова, че жизненоважните органи получават недостиг на кислород и дишането блокира. Отпускаш се до смърт.
Венозното използване носи и риск от подлагане на смъртоносни зарази като септикемия, хепатит и HIV. В повечето клиники за наркомани процентът на болните от хепатит С е около 70%. Хепатит С води до цироза и рак на черния дроб и засега е нелечим. Освен това нивото на чистота в опиатите, продавани на улицата, остава неясно. В средата на 90-те шестима наркомани от Бристъл загинаха след употреба на хероин с 20% примеси. Обикновено чистият хероин се смесва с евтини субстанции за увеличаване на печалбата. Някои са относително безвредни - глюкоза, лактоза и обикновена захар. Други са потенциално смъртоносни - талк, прах за пране, барбитурати и дори стрихнин.
Употребата на каквито и да било опиати без развиване на пристрастеност е невъзможна. Някои потребители получават неистово желание за доза дори при вида на обикновена чаена лъжичка. Обичайната терапевтична практика включва преместване в нова среда, различна от тази, в която е придобит навикът. Бостън, например, е пълен с бивши хероинови наркомани, които са избягали от Ню Йорк, от безбройните си познати и каналите за снабдяване там. Дори при това положение немалък брой потребители никога не стават завършени наркомани. За тях се знае малко, защото нямат връзки с обичайните дилърски вериги, но проучванията показват, че голям брой хора са използвали хероин поне веднъж, без да се пристрастят.
В хероиновия фолклор остава жив митът, че убиват единствено "лошите" улични наркотици, а "добрият", фармакологично чист хероин предлага възможността за здраве и дълголетие - любимо твърдение на дългогодишния потребител Уилям Бъроуз, който дава за пример собствения си живот. По принцип поддържането на стабилен навик с постоянно ниво на дозата е възможно, но с хероина винаги е налице изкушението да я увеличиш, за да усилиш ефекта. В началото на употребата има кратък период, през който хероинът предизвиква удоволствие без странични ефекти - после просто трябва да го вземеш, "за да се оправиш" - да премахнеш отрицателните усещания от абстиненцията, треперенето, потенето и безпокойството. Периодът, когато можеш да се насладиш на удоволствието е сравнително кратък. За да поддържаш приятното усещане, ти трябват все по-големи дози. Точно там започват истинските проблеми.
Кокаин
Активни съставки: 40% кокаинов хидрохлорид; 60% кофеин. Коката води до сърдечни проблеми, депресия и пристъпи на безпричинно безпокойство. Химикалите, добавяни от уличните дилъри, могат да причинят дори Паркинсонова болест. Но смъркането на кокаин те кара да се чувстваш бог. Понякога за цели 20 минути.
За разлика от хероина, кокаинът не се смята за физически пристрастяващ наркотик. Но лабораторни маймуни и плъхове, приучени да натискат бутон, за да поемат кокаин, го правят до 300 пъти, за да получат една-единствена доза. Ако им се предостави неограничен достъп до наркотика, те продължават да се дрогират, докато умрат от изтощение или сърдечен пристъп. Това е така, защото приемането на кокаин не е придружено от странични ефекти, които да разсейват удоволствието. Потенциалът за привикване към повечето останали наркотици, използвани от хората - кофеин, алкохол, никотин или марихуана - сериозно се ограничава от неприятните странични ефекти при по-висока доза.
Ключът към импулса да посегнеш към копчето лежи в центъра на мозъка, в системата за създаване на удоволствие. При хората, както при животните, кокаинът залива този център с невротрансмитера допамин, нормално свързан с приятни усещания като задоволяване на глада, жаждата или секса. При нормални обстоятелства невротрансмитерите от рода на допамина се отделят от активните мозъчни клетки, които след това ги абсорбират обратно. Кокаинът блокира този процес, като принуждава нервите да стрелят неуморно, докато изразходват наличните припаси химия. Именно тази прекалена стимулация на центъра на удоволствието предизвиква кокаиновото надрусване.
В резултат от това сетивно пренатоварване споменът за приемането на кокаин бързо се свързва с приятните усещания от употребата му. Кокаинът постепенно се превръща в химическия фаворит за стимулация на центъра на удоволствието, дори само защото дава най-много с най-малко усилия. Дори хората, които специалистите в клиниките наричат "социо-рекреативни интраназални потребители" - хората, които смъркат по една-две магистралки през уикенда - започват безпричинно да надушват кокаин и изпитват прилив на топли чувства при вида на навита банкнота.
Въпреки тези привидно драматични ефекти, вероятността потребител на кока да усети истинското надрусване от чистия наркотик е минимална. Повечето улична кока е продукт на продължителна обработка, в която сушените листа на коката се топят в керосинов разтвор, алкални основи, калиев перманганат и сярна киселина. Получената паста се смесва със солна киселина, за да се получат познатите бели кристалчета на кокаиновия хидрохлорид.
Като се има предвид, че производството на кокаин не е индустрия със строги правила за контрол върху качеството и безопасността, никой от тези химикали не се отстранява от белия прах, продаван като кока. Още по-зле, дилърите неизбежно го смесват с най-различни други съставки, за да увеличат обема. Уличната кока може да съдържа манганов карбонат, причиняващ Паркинсонова болест; кокаиноподобни съединения от рода на лидокаин [местна упойка] и ефедрин; декстроза, глюкоза, талк и сода каустик.
И в двата случая едва малка част от активния кокаин достига мозъка на потребителя. Когато се смърка, кокаинът свива кръвоносните съдове в ноздрите и ограничава достигащото до кръвообращението количество до 20-30% от общата концентрация. Останалото остава в носа ти. Основното предимство на смъркането е в това, че надрусването идва след 5 минути - над 10 пъти по-бързо, отколкото при мазане на венците - въпреки че нивото му в кръвта се увеличава максимално едва след 20 минути и изчезва в рамките на час. Ако чист разтвор се инжектира директно в кръвоносната система, усещането е доста по-силно, но ефектът отново трае по-малко от половин час.
Независимо дали се смърка, инжектира или гълта - последният метод вероятно е най-малко ефективен, защото кокаинът бързо се абсорбира и разгражда в черния дроб - коката бързо повишава нивата на адреналин [който пък повишава кръвното налягане и сърдечния ритъм], ацетилхлорин [който причинява мускулно треперене] и серотонин [който предизвиква усещане за удоволствие и спокойствие]. Точно тази комбинация от балансирано задоволство и физическа възбуда води до усещането за приповдигната самоувереност, свързвано с коката.
Ако се приема заедно с алкохол, кокаинът преминава през допълнителни биохимични реакции и се свързва с него в кръвта, образувайки кокаетилен. Кокаетиленът не само има пристрастяващо свойство - което обяснява защо потребителите на кока често усещат желание за магистралка след няколко питиета - но е и много по-вреден за мозъка както от коката, така и от алкохола, взети поотделно.
Очевидно, предвид тези екстремни реакции, кокаиновото надрусване може да има сериозни странични ефекти - с възможна дехидратация, психози, конвулсии и психически срив. Психозите обикновено са краткотрайни, но неприятни, и включват хиперактивност, илюзии [като прословутия сърбеж], агресивност и халюцинации, включително "снежна слепота" [визуална халюцинация, при която светлините са прекомерно ярки или пред очите плуват ярки петна].
"Сривът" е остра реакция след надрусването, която се отличава с раздразнителност, силен глад, изтощение и депресия, често придружени от мисълта за самоубийство. Американски лекари са наблюдавали сериозни сривове у хора, употребявали кока едва от седмица, но повечето експерти свързват този синдром с дългосрочни потребители, чийто мозък се е адаптирал към големи дози кокаин. Когато наркотикът изчезне от обмяната на веществата, мозъкът остава затрупан с цяла група неприятни химикали от рода на мелатонина [невротрансмитер, потискащ отделянето на адреналин], които организмът произвежда, за да компенсира ефектите от самия кокаин.
Проблемът при анализирането на тези ефекти е да се определи какво точно означава "дългосрочна употреба". Някои потребители показват синдроми на дългосрочна пристрастеност едва след 6 месеца. Други не достигат същата фаза дори за 6 години. Аналогично, някои потребители могат да смъркат по 10 грама на ден, а за други тази доза би била смъртоносна. Физическите ефекти от коката се установяват по-трудно, но могат да бъдат изключително сериозни - особено при онези, които смъркат. Увреждането на кръвоносните съдове води до отваряне на дупки в тъканите на носа, каквито могат да се получат още при първа употреба. Дълготрайната пристрастеност към коката причинява и сърдечни проблеми, тъй като свойството й да свива кръвоносните съдове намалява кръвоснабдяването на сърцето, като едновременно с това увеличава нивото на адреналина и налага по-бърз сърдечен ритъм. В САЩ 40% от хоспитализираните пациенти на възраст 45-55 години, болни от ангина пекторис [болест на сърцето, характеризирана от силна болка в областта на гръдната кост] се оказват пристрастени към кокаина.
Дори при това положение смъртните случаи, директно предизвикани от употреба на кокаин, са сравнително редки. Повечето от тях са резултат на вторични ефекти от рода на сърдечни кризи или мозъчни увреждания. Свръхдозата кокаин с летален изход зависи от здравословното състояние на потребителя, ръста, теглото, възрастта, пола, съдържанието на стомаха, употребата на други наркотици или алкохол и обстановката, в която е приет наркотикът. При все това е технически възможно - макар и статистически невероятно - човек, който опитва кока за пръв път, да предозира само от една магистралка.
Най-големият проблем на случайните потребители е възможността за развиване на постоянна психоза. В повечето случаи физическото състояние, в което влиза тялото след намаляването на нивото на кокаин в кръвта, е познато като кокаинова дисфория. Всички потребители изпитват комбинация от безпокойство, тъга, апатия, анорексия, безсъние и увеличена агресивност. Всички тези симптоми характеризират и клиничната депресия. Постоянен ефект от дългосрочното стимулиране на мозъка с кокаин е загубата на допамин. Като не позволяват на мозъчните клетки да възстановяват отделените невротрансмитери, наркотиците от рода на коката, амфетамините и екстъзи приближават момента, в който мозъкът ще похарчи целия си запас от тези химикали. Това на свой ред довежда до дълготрайна депресия, резки промени в настроението и опасност от Паркинсонова болест - състояние, предизвикано от загубата на допаминови неврони. Между коката и Паркинсоновата болест все още не е установена директна връзка, но постоянните потребители могат да развият увреждания, подобни на тези на болните - лицеви тикове, крачене насам-натам и неконтролируемо поклащане на главата.
Въпреки сериозността на тези трайни увреждания, най-голямата тревога за сериозно пристрастените не е Паркинсонът, постоянната психоза или острата депресия, а тази да им свърши коката.
"Ако се озова в стая, пълна с кока", твърди един хоспитализиран наркоман, "ще я изсмъркам до последната прашинка. И ще искам още."
Thursday, June 22, 2006
Как да си отгледам сам растение в къщи ?!
Къде да го посадя?
Първото нещо от което се нуждаеш, е място за неговото отглеждане. То трябва да е най-малко четири крачки високо за да има място къде да се закачи светлината. Самото място освен това, трябва да е и достатъчно голямо за неговото отглеждане. Препоръчвам ти най-малко пет крачки за малките растения - това е минимума. Твоят коз, трябва да бъде и добре скрит от погледа на когото и да е. Направи така, че никой да не забелязва електрическите шнурове из твоя килер, а също така и светлината която излиза от затворената врата. Веднъж намирайки най-подходящото място, трябва да приготвиш възможно най-убийствените семена на които си попадал. Боядисай стените на мястото в бяло, или ги облепи със станиол - за да може светлината да се отразява възможно най-добре. Открих, че да боядисаш стените в бяло е много по-лесно от колкото да ги покриеш с фолио, но при всички положения и двата начина работят еднакво добре.
Почвата
Когато намериш подходящо място за отглеждане, трябва да намериш и хубава почва за засаждане. Подходяща почва можеш да си набавиш от специализираните магазини. Най-добре ще е ако почвата е миксирана и стерилизирана. Нестирилизираната почва, със сигурност ще доведе до проблеми при по-нататъшното отглеждане на семената.
Засаждане на твоето растение
Можеш да започнеш, като напълниш една саксия с почва. Саксията, трябва да е малка но все пак достатъчно голяма за да има място за развитие на кореновата система. Най-добре ще е ако използваш саксия за еднократна употреба, тъй като присаждането при нея е много лесно а именно това ще трябва да направиш по-късно. Сега трябва да сипеш почвата в саксията но не я тъпчи много, нека е достатъчно рохкава за да може водата да попива бързо, а и корените ще трябва да дишат. Сега трябва да поставиш семената от твоя най-добър улов на около 2-3 инча дълбочина в почвата и да ги покриеш с пръст. Поддържай почвата влажна, но в никакъв случай да не става на кал, от 3 дни до 2 седмици, и ще видиш как растението започва да расте.
За изкуствената тор
Съществуват най-различни видове изкуствена тор и всяка една от тях въздейства върху твоето растение по различен начин. За да получиш възможно най-добра реколта, ще ти препоръчам да използваш органична тор. Ако използваш химическа тор, то нека тя да е от ликвиден вид. Има методи, които използват различни торове на отделните етапи на отглеждане на растението, за да го снабдят с най-нужните хранителни съставки и за да оптимизират неговият растеж. Мисля, че е най-добре да използваш един вид тор за целия процес. Би трябвало да има три номера на лицето на пакета със тор. Тези номера показват концентрацията на нитроген и фосфат. ако можеш да намериш тор с равни или близки номера като 10-15-10, ще е най-добре. Марихуаната обича тор, така, че можеш да й дадеш повече отколкото е препоръчано на пакета. Наблюдавай връхчетата дали пожълтяват. Това обикновено е индикатор, че растението е преторено. Ако това се случи, една или две седмици поливай без торене за прочистване на почвата, след което възобнови торенето но в дози значително по-малки от преди. Спри да ториш най-малко две седмици преди очакваната жътва. Това ще подобри вкуса на главите - по-добре от колкото да пушиш тор.
Светлината
Има няколко различни видове светлина, които се използват при отглеждането на коз. Има светлини, които са много по-добри от флуорисцентните, но именно флуорисцентните са най-евтини и лесни за използване. Освен това, те няма да натоварят твоята сметка за ток, чак толкова много, че някой да се усъмни за твоята нелегална градинка. Е, аз ще ти кажа как да използваш флоурисцента за отглеждането на коз. Първо ще трябва по някакъв начин да закрепиш лампите неподвижно вътре. Ще трябва да си набавиш от онези флуорисцентни лампи където ги има по магазините и да използваш две бели крушки - това са най обикновени флуорисцентни крушки. по-добре не използвай друг вид флуорисцентни крушки. Студеното -бяло дава най-добра светлина - близка до тази на слънцето, която растението би получавало ако растеше навън. Другите видове крушки може да не доставят определената светлина на твоето растение и да го направят болно. хубаво ще да е да имаш и светлинен таймер с две позиции за включване и изключване, но за това ще стане дума по-късно. За сега просто остави светлината включена през цялото време. Растението ще расте много по-бързо ако получава светлина 24 часа на ден. Закачи лампите възможно най-близка да растението. Флуорисцента не излъчва много топлина, и няма защо да се притесняваш, че ще изгориш твоето растение. Хубаво е да дадеш на растението възможно най-интензивната светлина която крушката излъчва.
За растежа на твоето растение
Етапа, когато по твоето растение поникват листа, се нарича етап на развитие. Когато растението започва да ражда глави - се нарича етап на цъфтене. Ще е хубаво да поддържаш светло 24 часа на ден през първия етап от развитието на твоят коз. Растението използва светлината за да създава храна, която му помага да расте. Когато светлината е постоянна то и храната е постоянна и така тревичката расте по-бързо. Съществува възможност, в началото растението да започне да се развива бавно, но захване ли се веднъж, ще забелязваш промяна в него с всеки изминал ден. Отдели много внимание на твоето растение. Трябва да го наглеждаш най-малко веднъж на ден. Само така можеш да разбереш, дали то се нуждае от нещо. Проверявай почвата, за да се увериш, че е достатъчно влажна. Газовете които човек изпуска когато диша също помагат за развитието на твоето козче, така, че прекарвай известно време при него и се забавлявай докато го отглеждаш. Когато растенията достигнат стабилна височина, можеш да започнеш да ги подстригваш подобно на храст, като по този начин можеш да увеличиш добива. По този начин можеш да получиш повече глави от малки растения. Когато растението стане достатъчно голямо можеш да подстрижеш върховете на главното стебло. Твоето растение би трябвало да се разклони на върха. - и ще заприлича като на две растения. Можеш да позволиш на разклоненията да се развиват и отново да ги подстрижеш, така, че и те да се разклонят. Можеш да правиш това колкото искаш, но помни, че, всичко това има нужда от светлина. Не позволявай твоят коз да заприлича на храст където едните листа се скриват от другите.
За пресаждането
През периода на развитие на твоето растение, ще се наложи да го пресадиш в по-голяма саксия. Може да се каже, че това време настъпва когато листата на тревата започнат да се показват извън ръба на саксията. Много внимателно, извади растението от първата саксия като внимаваш да не повредиш корените му. Постави го в по-голяма саксия - която трябва да бъде минимум два галона. Имай предвид, че от това преместване, твоето растение може да преживее известен "шок". За да го предпазиш от това - пресади го само веднъж.
За форсиране на цъфтежа
Твоето растение, ще започне да ражда глави - когато ти му кажеш. Тревата, започва да цъфти, когато започне да получава 12 часа светлина на ден. Освен това, тя се нуждае и от 12 часа тъмнина. Трябва да си сигурен, че периода на тъмнина не е нарушен. В този период, тревата не се нуждае от светлина - дори най-малката светлина от другата стая би могла да я унищожи. В природата, тревата използва насъбраната от деня светлина, която й казва кога да започне да ражда семена - а така желаните глави са именно техен продукт. Във твоята вътрешна градинка, ти можеш да регулираш кога тя започне да цъфти. Ето за какво ти е нужен светлинен таймер. Можеш да засилиш цъфтежа на твоето растение по всяко време, когато искаш, но все пак трябва да се убедиш, че самото растение е готово за това ( остави го да достигне поне три стъпки височина), тъй като не се знае дали ще има възможност да издържи големи глави - ако е твърде малко. Нагласи твоя таймер на 12 часа светлина и 12 часа тъмнина. Трябва да бъдеш абсолютно сигурен, че твоето растение, получава 12 часа светлина на ден, защото, то я използва като храна. Процесът на цъфтене може да отнеме седмица - две.
За премахване на мъжките
Както знаеш, марихуаната е двуполово растение. Мъжките растения са нежелателни за твоята градина. Всъщност - мъжките произвеждат прашец а женските раждат главите, и произвеждат семена за нова реколта. Ако женското растение не бъде опрашено от прашеца на мъжкото - то главите наистина ще бъдат големи, за разлика от опрашените женски. В такъв случай, ще трябва да отстраниш мъжките растения възможно най-бързо след като ги откриеш. Как да ги различиш ли? Ами мъжките, когато започнат да цъфтят, образуват малки семенници. Тези семенници изглеждат като малки зелени топчици прикрепени към стеблото. Трябва да отстраниш тези растения още в момента в който ги забележиш. Женските, започват да образуват нещо като бели косъмчета. Остави само женските - сигурен източник на добра реколта. виж снимка на мъжко растение | виж снимка на женско растение
За изсушаване на главите
Изсушаването на главите е най-важното нещо за постигане на добра реколта. Ако не ги изсушиш правилно всичко може да отиде на вятъра. Следвай тези инструкции внимателно: Когато растението е напълно узряло, трябва да го срежеш от началото на стеблото. Намери достатъчно сухо и проветриво място. Дори може да сложиш един вентилатор за да има циркулация на въздуха. Закачи растението с главата на долу за стеблото. Бъди сигурен, че не се докосва до нищо. Така то трябва да престои от три до десет дена - докато се изсуши. Тънкият момент е да прецениш кога главите са готови за пушене. Те трябва да са ронливи на пипане но не прекалено. Най добрият начин да видиш това е да си чупнеш малко и да си свиеш една трева. Изпуши я - и сам прецени дали е готова.
By JinRan
Saturday, May 27, 2006
Как да си направим Bong?
Много често хората са ме питали: "Как да си направя бонг?".- Мноо лесно баце.
- Зима6 6и6е по вазможност от пластмаса
- На гьрлото на 6и6ето поставя6 станиол от цигари
- Прави6 на станиола няколко малки дупки
- С една цигара прави6 дупка на 6и6ето(някаде по средата му)
- Слага6 тревата на гьрлото сьс станиола, пали6 и дьрпа6 от дупката от т.4
Само гледаи кво става
Ето как трябва да изглежда бонга:
| | <---"mouthpiece"
/ \
/ \
/ \
chamber--->| |
| | \ / <---bowl
"carb"---> O | //
| |// <---stem
| /
| /
| |
| |
\_______/ Как да си свием коз?
Ps Дано да разбирате English:
Most people reading this will be well practiced the art of rolling a decent, smokeable joint. However, for those with more thumbs than fingers and a zero rating on the Kudos scale, here are few basic tips
The mix is perhaps the most important part of the joint. Make sure the consistency is even and break-up or remove any lumps or 'woody' bits.
The shape of the finished joint is decided by how you distribute the mix over the papers. Many of the numbers here are cone-shape. Cones tend
to smoke more smoothly than straight joints, but are slightly harder to roll.
Putting the roach in before rolling is recommended and saves time and hassle. You're also more likely to get a perfect fit.
Now for the 'tricky' bit. Pick everything up and start in the middle, rolling outwards. Let your thumbs do most of the work and give support and pressure with your forefingers. You should start to feel the mix firm ing inside the paper.
When you have an even consistency tuck down the facing paper edge with tips of your thumbs, wrap the excess paper around the joint, wet the and seal that baby!
The best joints are firm but so tight you have to bust a lung drawing smoke. Loose joints taste rough, burn too fast and have a nasty habit of setting light to clothing and furniture.
Friday, May 26, 2006
Посве6тава се на вси4ки жертви на забраната...
Марихуана
Марихуана се наричат изсушените (и понякога обработени) женски (съцветия) на растението индийски коноп (Cannabis sativa), когато са предназначени за употреба от човека с оглед на психоактивното им въздействие. Съцветията се състоят от женските цветове, техните околоцветници и прилежащите листа. Тези части на конопеното растение са по-гъсто или по-рядко покрити с жлезисти власинки (трихоми), които отделят капчици смола, състояща се от различни терпени, канабиноиди и други вещества.
Марихуаната обикновено е зелена на цвят, но може да бъде оцветена в различни оттенъци на сиво, кафяво или лилаво в зависимост от сорта, условията на отглеждане, начините на приготвяне и съхранение. Има специфичен мирис, който се определя от съдържащите се в нея терпени и може да се опише като наподобяващ мента, лимонова кора, борова смола и сено.
В различните младежки субкултури се използват различни жаргонни наименования на марихуаната - от класическите 'трева' и 'ганджа', през заемките от английски език 'джойнт' и 'Мери Джейн', до чисто българските 'коз', 'сас', 'джанка', 'джонга' и др. Самоделната цигара с марихуана обикновено се назовава 'джойнт', 'коз', 'масур' или 'конус'. Изсушеното съцветие носи името 'глава'.
Употребява се най-често чрез пушене, но може да се консумира сурова или да влиза в състава на различни напитки и ястия, например манагуа. Пушенето обикновено става под формата на самоделно свити цигари или в различни приспособления — лули, бонгове, наргилета.
Марихуаната най-често се ползва заради специфичните й ефекти върху психиката, но в развитите страни все повече нараства медицинската й употреба сред болни от глаукома, СПИН, рак, множествена склероза и др.
Химичен състав
Химичните вещества, отговорни за действието на марихуаната върху психиката, се наричат канабиноиди. От тях най-важен е делта-9-тетрахидроканабинолът (THC), чието съдържание варира от 0,2% до 20% в зависимост от сорта коноп, приложените методи за обработка и условията на съхранение, но най често е в интервала 1-10%. Сред другите канабиноиди съществен ефект имат канабидиолът (CBD) и канабинолът (CBN). С времето съдържанието на канабиноиди в марихуаната намалява, като процесът се ускорява под действието на светлина, повишена влажност и/или висока температура. Сортовете коноп, в които съдържанеито на канабиноиди е под една гранична стойност (обикновено около 0,2%) се оценяват като индустриални и следователно неподходящи за добив на марихуана.
Биохимично влияние
В организма канабиноидите оказват влиянието си чрез взаимодействие със специфичните канабиноидни рецептори CB1 и CB2, които се откриват в главния и гръбначния мозък, вътрешните органи и имунната система. Марихуаната няма токсично действие върху черния дроб или бъбреците. Метаболитите на канабиноидите се отделят от организма с урината, което позволява употребата на марихуана да се удостовери чрез прости и евтини тестове.
Действие
Марихуаната усилва текущото настроение, предизвиква лека еуфория и забележимо изостряне на всички сетива, променя себеоценката и усещанията за пространство и време. При високи дози е възможно да се наблюдават слаби халюцинации, предимно при хора, които имат опит с употребата на халюциногени. Според употребяващите, "тревата" има успокояващо действие и им помага да се справят със стреса; подобрява възприемането на музика и други изкуства.
Марихуаната има значително негативно влияние върху краткосрочната памет, но не и върху дългосрочната такава или върху способността за самоконтрол. Употребяващите твърдят, че тревата засилва въображението им и творческите способности (особено в областта на изкуството), желанието за общуване, способността да откриват нови аспекти у познати неща, вниманието към детайлите и възможностите за намиране на асоциации и взаимовръзки; но същевременно пречи на концентрацията, боравенето с числа, ученето, точното чувство за време и фината координация на движенията. Засилването на сетивните усещания се възприема като особено приятно при сексуално общуване.
Употребата на марихуана води до намаляване отделянето на слюнка, понижаване на вътреочното налягане (което се проявява като зачервяване на очите), и понижаване нивото на кръвната захар. Последното, съчетано с подсиленото вкусово усещане, води до засилване на апетита, което при редовна употреба може да доведе до натрупване на наднормено тегло, с всички произтичащи от това състояние последствия. Същевременно марихуаната действа и като антиеметик (средство против повръщане), спазмолитик (против спазми) и отпуска напрегнатите и схванати мускули. Големите дози марихуана леко подтискат имунната система, но няма статистически данни това да води до повишена податливост на заболявания. Марихуаната обикновено понижава кръвното налягане и разширява кръвоностните съдове, което в ниски дози облекчава някои случаи на главоболие, но във високи може да го предизвика; освен това марихуаната има противовъзпалително и слабо изразено аналгетично действие. Тези свойства определят и основните медицински приложения на марихуаната.
Медицинска употреба
Марихуаната се ползва в традиционната и модерната медицина за лечение на глаукома, като антиеметик и спазмолитик. Болните от рак или СПИН често ползват марихуана, която облекчава симптомите им и смекчава вредните ефекти на химиотерапията. Заради свойството си да подтиска имунната система марихуаната е едно от най-добрите средства при множествена склероза. Засилването на апетита и създаването на еуфория помагат при някои случаи на анорексия. Изсъхването на лигавиците обуслява приложението на марихуаната в зъболечението. Освен това продуктите от коноп могат да се прилагат при ревматизъм, мигрена, болезнена менструация, астма, диабет, емфизем и др.
Дозировка
Марихуаната обикновено са употребява в компания, като няколко човека пушат последователно от една и съща цигара. Това позволява на по-опитните потребители да избегнат поемането на твърде висока доза. В страните, където употребата и притежанието й са забранени, е прието цигарата да се предава по-бързо, а пушещите си дръпват по веднъж, но силно и да задържат дима възможно най-дълго; и обратното - в страните, в които това действие не представлява нарушение на закона, цигарата се предава по-бавно, като пушачите си дръпват по няколко пъти, но по-слабо и задържат дима в дробовете си за по-късо време. Дозите THC, които се приемат при пушене са около 2-5 mg, а типичната продължителност на действие е от порядъка на няколко часа; при поглъщане тези стойности са около 2 пъти по-високи.
Токсичност и хронични ефекти
Марихуаната изглежда е най-безопасният психоактивен препарат, известен на човечеството, защото няма установена смъртоносна доза за човека, както и не са известни случаи на смърт или заболявания като пряк резултат от употребата.
Въпреки това употребяващите марихуана са изложени на по-висок риск от наранявания и травми в резултат на нефатални инциденти в бита и при шофиране. Затова не се препоръчва да се управлява автомобил или работи с опасни машини след употреба на марихуана.
Няма стриктна еквивалентност между пушекът от марихуана и този от тютюн, така че няма и основание да се правят сравнения между вредните им ефекти върху човешкия организъм. Може да се посочи само, че марихуаната се употребява в много по-ниски дози от тютюна, че по-често се употребява в наргиле, което намалява с около 50% канцерогенните вещества в пушека, както и че няма данни пушенето на марихуана да предизвиква емфизема. Естествено вредните ефекти от пушенето не се наблюдават при поглъщане на препарата.
Странични ефекти
В някои случаи употребата на марихуана води до състояние на параноя, проявяваща се като налудност за преследване. При неопитните потребители могат да се наблюдава тревожност, евентуално прерастваща в пристъп на паническо разстройство, съпроводено от психосоматични явления - сърцебиене, задушаване, гадене, повръщане и колапс. Предполага се, че тези явления до голяма степен са резултат по-скоро на страха от наказание, съществуващ в страните, където употребата на марихуана се преследва от закона.
У хора с проблеми в сърдечно-съдовата система марихуаната може да предизвика аритмия и повишаване или понижаване на кръвното налягане. При мъжете се наблюдава временно понижение на нивото на полови хормони и броя на сперматозоидите, но няма данни това да създава проблеми за оплодителните способности.
Толерантност, зависимост и абстиненция
Толерантността към ефектите на марихуаната се създава бързо, в порядъка на часове, но и отминава също толкова бързо. Употребяващите твърдят, че сравнително лесно се създава толерантност и към ефектите на марихуаната, получена от всеки специфичен сорт коноп, и затова предпочитат често да сменят типа и/или доставчика на "тревата"; но отбелязват, че като цяло, след употреба в продължение на години наблюдават обратна толерантност - т.е. получават същите ефекти от все по-малки дози.
Марихуаната не предизвиква физическа зависимост, но се предполага, че около 5% от редовните й потребители страдат от психическо пристрастяване. Голяма част от пристрастените имат проблеми и с употребата на други препарати и/или вещества.
При по-младите потребители (до 18-20 г.) зависимостта се изгражда по-лесно и преодолява по-трудно, съответно процентът зависими е по-висок.
Някои употребяващи оценяват като особено вреден навикът марихуаната да се пуши, който асоциативно води до употреба на тютюн и съответно създаване на зависимост към никотин и излага пушещия на повишен риск от белодробни заболявания. В по-голяма степен на такива рискове са изложени и потребителите от държавите, където употребата не се преследва от закона, тъй като имат достъп до по-силнодействаща марихуана и често я разреждат с тютюн.
Абстинентният синдром при зависимите от марихуана е лек, продължаващ 1-6 седмици и се изразява в безпокойство, анхедония (нарушено усещане за удоволствие), главоболие, общо безпокойство и дискомфорт, нарушен сън и др. симптоми в зависимост от индивидуалните особености.
Проблемна употреба
Употребата на марихуана може да представлява проблем за хора, активно занимаващи се с дейности, зависещи от краткотрайната памет, например ученици и студенти. Има данни, че при ежедневна употреба може да се наблюдава лек спад на интелектуалните възможности, който изчезва при прекратяване на употребата. Поради нарушаването на фината координация на движенията и на усещанията за пространство и време, употребата на марихуана е принципно несъвместима с шофирането и управлението на потенциално опасни машини.
По-значимите проблеми, свързани с употребата на марихуана, произтичат от законовата й забрана в някои държави. В тях потребителите на трева не само излагат на риск своите личностно и професионално развитие, собственост и здраве при налагане на наказанието „лишаване от свобода“ и/или „глоба“, но и косвено нанасят материални вреди на обществото заради средствата, които държавата харчи за преследване и разследване, за съдебни процеси и налагане на наказания.
Профилактика и лечение
Зависимите от марихуана обикновено успяват да преодолеят това състояние без изрична медицинска помощ и медикаментозно лечение. В случаите на по-силно изявени абстинентни синдроми консултацията с психотерапевт е достатъчна за справяне с пристрастяването. Предпазването от формиране на зависимост разчита на информирането на подрастващите и въобще на потенциалните потребители за този риск, както и за възможните вредни последствия - здравни и наказателни.
Законово положение
Често се водят дебати дали легализацията на марихуаната не би имала предимства за обществото.
България
В България марихуаната е посочена в списък № 1 на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В този списък са изброени вещества, които според българския законодател са забранени за употреба в хуманната и ветеринарната медицита. В този списък е и хероина. Произвеждането, Преработването, придобиването, разпространяването, съхраняването, държането, превозването или пренасянето на което и да е било от веществата в този списък се наказва с оглед на чл. 354а ал. 1 от Наказателния Кодекс с лишаване от свобода от 10 до 15 години и глоба от 100 000 до 200 000 лева. В случай на повторност наказанието е лишаване от свобода от 15 до 20 години и глоба от 200 000 до 300 000 лева.
САЩ
В момента единайсет щата имат закон, който разрешава легалното ползване на марихуана за медицински нужди, те са: Аляска, Вашингтон, Вермонт, Калифорния, Колорадо, Мейн, Монтана, Невада, Орегон, Род Айлънд и Хаваи. В решение на Върховния съд от 6 юни 2005 г. обаче в делото Гонзалес срещу Райх съдът отсъдил със 6 гласа за и 3 против, че Конгреса има право да обяви медицинската марихуана извън закона, като по този начин поставя пациентите под федерално съдебно преследване дори и в щати в които лечението е законно.
Холандия
Съществуват страни, където притежанието на марихуана в малки количества или дори търговията с нея в малки количества на определени за целта места не се преследва, което е довело на практика до декриминализация. Най-свободната в това отношение европейска страна е Холандия.
История
Първото медицинско споменаване на конопа е в китайски текст от 2737 г. пр.н.е.
By JinRan
Настоящи членове
Клана се състой от следните лица:
१। Иво (Лицето), Георги(секса), Антон(Порещия) и много други.
१। Иво (Лицето), Георги(секса), Антон(Порещия) и много други.
Трева баце
Според мен пу6енето на трева не е ло6о не6то стига да си знае6 мярката। Има много закони сре6ту употребяването и но порива на бьлгарина към надрусването и напорването остава вечен। АТАКА братя бьлгари! ! !
Subscribe to:
Posts (Atom)
